На всеки километър - Насрещни влакове

В тази зимни съботна вечер е време за следващ епизод от култовия български сериал.
Приятно гледане.

На всеки километър - Насрещни влакове S01E05

100 години от създаването на Червената армия

Рождение Красной Армии
Художники: В.К. Дмитриевский, Н.В. Евстигнеев, Г.И. Прокопинский
1954 г.

В този ранен час изключително ми е приятно да съобщя, че на днешната дата преди точно 100 години е създадена непобедимата Червена армия.

Напомням, че минлият Октомври беше особено специален - навършиха се сто години от Великата Октомврийска Социалистическа Революция.

Днес отново отбелязваме велик юбилей!

Да живее Червената армия! Слава!
Честит празник!

Незаконните олимпийски игри

Текат незаконни олимпийски игри.
Защо незаконни ли?
Първо, защото страната-домакин е избрана с подкупи и лобиране.
Второ, че по време на олимпийски игри се спират всякакви военни действия.

И трето, но първо по значимост, че благодарение на изключителната наглост и безочливост от страна на американците в МОК и допинговите агенции, руските спортисти не бяха допуснати да се състезават под руското знаме, а като "Олимпийски Атлети от Русия".

И въпреки това, както се вижда на горната снимка, въпреки всичките гадни и долни лъжи създадени от проклетите американци, въпреки санкциите, въпреки подсечките и забиването на нож в гърба, въпреки всичко това, националният отбор по хокей на Русия разби този на ФАЩ със 4:0.

Поклон пред спортистите и братски поздрав към Русия!
България е с Русия, без значение какво приказват корумпираните ни политици и американските тролове!

Никола Радев - В ученическа униформа

Ангел Главчев тръгва към бесилката на 10 срещу 11 ноември 1943 година в ученическата си униформа от Столарското училище в Русе.

В една синя вечер на отминалото лято областният полицейски началник на Русе Стефан Симеонов върви по улица „Шипка“, прибира се в дома си. Униформата е излята по мощното му тяло, горещо е и движенията му са бавни, за да не се поти - уж се къпе всяка събота, а потта вони.

Той е виновен за смъртта на десетки, по негова заповед е изгорен жив работникът-комунист Иван Дачев. Ангел Главчев се приближава до него, вкопаните му под гъстите вежди очи светят като раздухани въглени, изважда пистолет и стреля...

Съумява да избяга и да се укрие. Провинциалният русенски хайлайф ще има „хляб“ за приказка няколко месеца. Следва траур. Добре, че е лято и няма театър, няма концерти...

Ангел Главчев е ръководител на ученическа бойна група. Задачата за тази акция получава от Ана Вентура. Задачата е изпълнена - грешка няма!

Грешката идва по-късно. Тя е грешка на младостта и глупостта. Един от младежите е непредпазлив и лесно става стръв за едрата риба.

Дават му две смъртни присъди: първата за конспиративна комунистическа дейност, втората - за убийството на областния полицейски началник.

Изтърпял е всичко, което може да се изтърпи. Накрая му горят лицето с бензинова лампа - отрича всичко.

Има и свиждане с майка си. Той я обича болезнено. Тя е говорила с прокурора - може и да го помилват, ако подпише декларация. Обяснимо е: тя е майка, дала е живот, който искат да отнемат. Но оттук нататък разговор почти няма. От свиждането остават една вълнена фланела и едни дребени чорапи, плетени на една кука, които майката е донесла. Над тия неща можеш да си изплачеш очите...

Не забравя майка си и когато го повеждат към бесилката. Виква към тъмната стена на затвора, зад която е съселянинът му Коста Петров: „Продължете борбата! Бате Коста, кажи на мама, че и в последния си миг съм мислил за нея!“

Нататък е банално и страшно.

Ангел Главчев е роден в село Араплар (Генерал Колево), Варненско. През 1923 година баща му Гешо Главчев е ръководител на въстанието в северната част на Провадийска околия, кмет на Арапларската комуна. Брат му Атанас е комунист с доживотна присъда.

Христо Динев:
„Партията му възложи да образува бойни групи, Да потърси оръжие за партизанското движение. И Ангел се залови да осъществи тази партийна повеля. Когато работеха с брат си Атанас бояджийство в село Пет могили. Шуменско, през лятото на 1942 г., забелязаха, че в общината има складирани пушки. Ето удобен случай да се снабдят с оръжие. Повикаха своя съмишленик от тяхното село Ради Вичков, натовариха пушките и бояджийския си багаж и го изпратиха за село Стефан Караджа.“

Ангел Главчев изживя толкова години, колкото да стане пълнолетен. От тях осем са идейна борба. Съдбата не отрежда такова достойнство всекиму.

Автор: Никола Радев

Откъс от „Истина без давност: Епизоди от антифашистката борба във варненския край през 1941-1944 година“. София: Партиздат, 1982, 137 с. (2 изд., Партиздат, 1985, 195 с.)