Летецът - янки
Високо във небето на Пхенян,
сред прозрачната летна мараня,
описа кръг една аерокобра
и се провря през къдравия облак.
Летецът-янки в тоя късен ден,
от свежия простор зашеметен,
огледа пашите и буйните оризища
и плавно и внимателно заслиза.
Но екнаха зенитките отвред
и хукна той обратно гневен, блед...
Картечницата яростно насочи
над пасищата избуяли, сочни.
И покосено като стрък трева,
политна в миг залутано овчарче,
отметна немощно глава
сред жълтите лютики и глухарчета.
И в полегатите му смаяни очи
застина погледа детински-чист.
А слънцето се беше вече скрило
зад хоризонта - кърваво ветрило.
И самолетът се издигна пак
с привичния си хищнически грак.
Кой беше ти, зловещи авиаторе?
Чикагски сутеньор? Син на плантатор?
Свиреп робовладелец, морфинист,
или до тъпота пиян от уиски
дегенерат със разводнена кръв -
та в своя бяс избра дете за стръв?
Не си ли бил ти никога баща?
Или на свойта Дейзи обеща
да се завърнеш увенчан със орден?
За подвига ти, че си стрелял с гордост
покрай Пхенян едно овчарче клето,
ти ще получиш орден и пари,
ала посмъртно... Пътя ти в небето
ще свърши преди мръкнало дори.
Че някой доблестен летец-кореец,
който за своята страна милее
и защитава страстно свободата ѝ -
за малкото дете ще отмъсти.
С каквато бързина и да летиш,
ще те свали героят-авиатор
като ненужна мърша на земята.
Мария Грубешлиева, 1952 г.