Фраза на седмицата

Последната публикация в този блог беше от 11.07.2021 година, но аз съм тук и съм жив.

Време е за Фраза на седмицата с другаря Георги Димитров!

"Фашизмът е открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните, най-империалистическите елементи на финансовия капитал"

- Георги Димитров -

Изборите и буржоазните свине

Днес е ден за избори, които вече преминаха.

Насладете се на поезията на Христо Ясенов.

ИЗБОРИТЕ И БУРЖОАЗНИТЕ СВИНЕ

Извадете отново метлите

и почнете, другари, наред -

изобилна е земната смет,

многобройни са тука злините!

Всяка сволоч и търтей негоден,

всяка тлъста и гойна свиня

е започнала мръсна война,

за да граби от хляба народен.

И подреждат се вечно все тия -

народняк, демократ, радикал, -

и потънал е всеки във кал,

но пред вас ще застане - светия.

И ще търси поддръжка най-близка,

ще ви моли за изборен глас,

за да може по-после над вас

да се гаври, тъй както поиска.

Ала тази история стара

неведнъж се повтаря със теб -

но ще бъдеш ли още ти слеп

да понасяш без ропот товара?

А сега, в тия избори нови,

разбери своя подвиг велик:

изпрати на свинете ритник

и ще скъсаш ти свойте окови.

Христо Ясенов

Първа публикация за 2021 година

Първата публикация за 2020 година се оказа и последна, затова ето я и първата публикация за 2021 година - още на 13-ия ден от началото ѝ ще започнем с песен!

Banda Bassotti - Luna Rossa (с български превод)

Първа публикация за 2020 година

Другарки и другари, завърнах се!

Първата ми публикация за 2020 година!
Ех, 2020... дано да си тръгне без да създава повече проблеми.
Малко повече от 3 месеца остават докато се изтече пустията му.

Блоггер е с нов облик, който не ми харесва да използвам.

Но борбата продължава!

И не забравяйте най-важното - Нашето дело е право, ние ще победим!

Почина Стоянка Мутафова

Много станаха скръбните вести...
Няма и 10 дни след кончината на Стефан Данаилов, днес, на 06.12.2019 година ни напусна народната артистка, единствената, велика и неповторима Стоянка Мутафова.

Мъката е огромна!
Българското кино и театър осиротя.
Стоянка вече е при Калоянчев, Никола Анастасов, Георги Парцалев, Георги Георгиев - Гец, Тодор Колев, Велко Кънев, Стефан Данаилов...
Събраха се всички на небесната сцена.
А ние ще ги помним докато сме живи!

Почивай в мир госпожа Стихийно Бедствие.
Бурни аплодисменти и дълбок поклон!

Почина Стефан Данаилов

Другарки и другари, с огромна скръб съобщавам, че днес, на 27.11.2019 година, след продължително и тежко боледуване, почина обичаният от всички народен артист Стефан Данаилов.

Каквото и да кажем за него, все ще е малко.
Емблема на съвременното българско кино, театрална икона, невероятен артист и голям човек.
Светла му памет!
Поклон!

30 години банани по магазините

Днес, освен, че се навършват 30 години от контрареволюцията на фашистите, отбелязваме и 30 години банани по магазините!

Бананите другарки и другари са изключително важен индекс за демокрацията!

Там, където има евтини банани в изобилие - там цари истинската демокрация!

У нас обаче бананите поскъпват и устоите на демокрацията са застрашени.

Отминаха славните години, когато хипермаркетите пускаха банани по левче за килограм по време на новогодишните празници.

Банани имаше! И народа грабеше!

Като невидял. Нищо, че след Нова Година пак щеше да си има банани по магазините.

Българинът е гладен. Очи пълни, ръце празни, джобове скъсани.

Братчетата на Гаврош

Братчетата на Гаврош

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.

Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.

Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?

Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!

Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

Автор: Христо Смирненски

Честит 9 септември!

Честит 9 септември другарки и другари!

Пиша тази публикация със задна дата, но все пак това е най-хубавата дата за България през XX век!
На тази дата се слага край на монархофашизма и хитлеризма в България!

Да живее 9 септември! Нека всеки ден да е 9 септември!
Честит празник!

Петър Чернев - Посвещение (Партизани, партизани)

Забелязано в Сана, столицата на Йемен

Забелязано в Сана, столицата на Йемен - ние сме навсякъде по света!

Борбата е безмилостно жестока

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
                                                      толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела - червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

14 ч. - 23.07.1942 г.

Ботев

Идва при мене
задъхан и потен
работник
и казва:
- Пишете за Ботев! -

"За Ботев ли? -
Седам.
Елате във среда
към седем."

Но ето че среда отдавна премина...
Навъсен, аз пъшкам
и късам листата.

Над покрива горе
моторите спорят
със влажната пролет
в света
и мъглата.

И нищо не идва.
Безпътната мисъл
в главата се мъти.
В гърдите тревога.

Преставам да пиша,
захвърлям листата,
дълбоко въздишам
и казвам:
- Н е   м о г а! -

Събличам се.
Лягам в леглото.
Заспивам.

Но ето пристига
навъсен работник
и пита:

- Написа ли песен за Ботев? -

За Ботев ли?
Чакай...

"Огряват звездите,
след туй на Балкана
излиза луната,
вълкът се промъква
и дебне в скалите
и светят очите му
в мрака."

Работникът бърчи си челото
и пита:
- Това ли е Ботев?

Пиши за жетварите там,
за теглото,
за черните кърви,
що пие земята,
за робската песен
и мъката в нея,
която люлее нивята.

- Какво ще го търсиш
в усоите, дето
и хищника днеска не броди.

Не виждаш ли? - Ботев
в очите свети,
та Ботев е тук, при народа.

- Ти падаш и Ботев ни казва:
"Вдигни го!
И дай във ръката му знаме!"

Подавам ръката си,
ти се надигаш
и крачиме рамо до рамо.

- Това е то Ботев.

A ти го усукваш.
Та тук за усукване нема!
Повзри се в живота,
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема.

Автор: Никола Вапцаров

Пролет

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!

Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.

Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.

В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? - Обичай!
Ти вярваш в живота? - Добре!
Подай си ръката челична -
отвънка е пролет! Здравей!

Автор: Никола Вапцаров

Една малка кооперация, за която нищо не сте чули досега

Карай направо, хее оттатък, отсреща карай!

А че направи му път де! Не виждаш ли? Човекът се мъчи. През гюбрето ли да кара? Посрини малко отсам.

Онзи, който караше количката с голяма цинкова тава отгоре, се поусмихна и изтърси на посоченото място три неразпрани волски шкембета.

Няма повече. Сега ще докарам и последната количка. - Битти. - Той избърса челото си с опакото на ръката и пое пак.

Тези бяха първите думи, които чух, когато влязох в шкембеджийско-пачеджийското отделение на столичната кланица. Някой ще каже:

- Ама тема за репортаж! Ама проза!

Чакайте! Не бързайте толкова! Все ще научим нещо от тези хора!

Помещението е почти под земята. То е дълго около петнадесет метра и с циментовите си греди, които опасват стените и тавана, напомня дълъг сводест мост. По пода - кръв и нечистотия. На средата - голям куп току-що извадено от шкембетата гюбре. Тук работят десетина души, препасани със зеленикави водонепромокаеми престилки и обути в гумени ботуши. Иначе не би могло и да се работи - навсякъде се разлива вода, навсякъде е влажно и нечисто. И работят хората. Никой не обръща внимание, че е влязъл чужд човек. До мене има намотан маркуч и един скулест младеж идва и почва да го размотава и навярно от досада засвирва.

Аз, разбира се, не се стеснявам. Познавам аз горе-долу психиката на трудещия се човек. Едва ли има да го ядосва нещо повече от това, когато го гледащ, когато си бръкнал с ръцете си с джобовете, а той се поти. И после връзката, меката шапка и чистотата, която лъха от тебе, поставя между ви някаква преграда.

- Слушай, младеж - казвам аз, - колко души работите тука?

- Различно. Девет, десет… както се случи.

- А какво всъщност работите?

- Ами нали виждате порим, чистим, мием... Това. Друго няма.

- Момъкът издърпа маркуча и каза почти строго:

- Пазете се, ще ви изцапам.

- Е де, дано съм се цапал повече от вас.

Думите ми постигнаха ефекта, който очаквах. Момъкът ме погледна недоверчиво, погледна лъснатите обувки и не устоя:

- Че къде сте се цапали повече от нас?

Казах му аз, казах му само името на една фабрика, в която съм работил, и той се издаде:

- И нашето е мръсно, но вашето никъде го няма.

Гласът му беше грапав, но дълбоко някъде аз чувствувах дружески нотки. По едно време дори той съвсем се размекна:

- Прощавайте!... Нали така, като ви гледа човек - съвсем от друга черга сте, а то, кажи-речи, пак от същата.

- Не ви ли е студено тука?

- Че е студено - студено е. Сега нищо, но през зимата да видите. Не може, работата е такава - вода, цимент. Пък и врати няма - раззинато е като хамбар. Колички идват ту от едната, ту от другата страна. Студено е, но като работи човек, не чувствува толкова.

- Нещо друго да кажете?

- Няма какво. Право ви казах още в началото. Тука ние разпорваме шкембетата, изкарваме боклуците и ги измива ме със студена вода. Горе има друго отделение - разгледайте него. А сега, прощавайте, другарите ми, знаете, ще се мръщят.

И право - клинчи ли един, другарите на гърба си трябва да го носят.

Онзи с количката пак дойде.

- Аз свърших вече. Отивам горе да помагам на другите.

- Че то и аз ще отида - се обади друг, - и за мене вече работа няма.

Моят познайник пошушна нещо и на двамата. Те ми дадоха знак с глава и тръгнахме за второто отделение. То се намира точно над първото и големината му е почти наполовина от него. По стените паропроводни тръби, които стигат до два големи цилиндрични казана. От тях излизат тежки изпарения. Душно е. В левия казан са поставени, увиснали на пръчки, телешки н волски крака, а в десния плуват промитите шкембета. Тук става, така да се каже, генералното прочистване на краката и шкембетата.

Аз вече имам неофициалната карта на репортажист, която струва повече от журналистическата карта, защото хората ме чувствуват за «съвсем от тяхната черга» въпреки връзката и меката шапка. Питам един черен мъж:

- Колко ви плащат?

- Че как да кажа? Колкото си изкараме.

- Не сте ли на надница?

- На парче сме.

- Е, ти колко вадиш на ден?

- Осемдесет, сто, сто и двайсет лева.

- Ами онзи там - дето стърже?

- Че и той толкова.

- Ами този на казана?

- И той толкова.

- Та еднакво ли изкарвате на ден бе, джанъм? Това е човешка ръка. Трябва сръчност. Не всеки еднакво може. Нали казваш, че на парче работите?

На човека му стана криво, че не мога да разбера очевидно проста работа, и извика:

- Пешо, ела тука, ела да се разберете.

При мене дойде сухичък момък, избърса се о дочения панталон и ми подаде ръка за запознаване.

- Какво не можете да се разберете?

- Не че не можем, но ми е чудно - как така всички еднакво парчета изкарвате за един работен ден.

- Еее, как еднакво! Не може еднакво - кой ви каза това?

- Човекът ми каза, че еднакво пари получавате. А нали работите на парче?

- Сега разбрах каква е работата. Вярно е това, че работим на парче и че еднакво пари получаваме. Само че ние тука сме задруга, ние сме нещо такова... нещо като кооперация. Изработваме примерно триста шкембета на ден. Те правят примерно 4000 лева. Тези пари си ги делим по равно. Това е всичкото. И иначе може да се работи, само че не струва. Ще ми се паднат някой път такива, които се чистят мъчно, и няма да мога за хляба да хвана. Така е по-добре. И после другарството така не страда. Не се гледаме накриво, помагаме си, по-близки ставаме. Ето на - мобилизираха някои от нас. Ние и тях поддържаме. Получават си хората, колкото всеки от нас. Аз бях два месеца войник. Идвам си и другарите ми броят, значи, 5000 лева. «На, казват, това ти се полага.» Взимам аз парите и си купих радио. Сега вечер все на него кисна. Въртя от единия край на скалата до другия. Слушам някой приказва отдалече, от Алжир, не разбирам нищо от приказката му, но като че ли виждам и него, и къщите, и палмите, и всичко. Хубава работа! - В очите на момъка се разгоряха въглени. Той махна с ръка и после замълча.

- Та харесвате ни уредбата, значи!

- Много! По-хубава солидарност и не може да се иска днес.

- През лятото да ни видиш - вземаме си общо сухоежбина и хайде отвън на тревата. По-сладко ни е, когато сме заедно.

Аз си тръгнах. Зад мене някой се обади:

- Минете и през агнешката черварница, и те са от нашата кооперация.

През агнешката черварница не минах - нямах време.

На двора едър селянин бе потирил няколко избягали агнета, решили да протестират поне преди смъртта си. Кому ли се умира?

Автор: Никола Вапцаров

Фраза на седмицата

"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата."

- Христо Ботев -